Франция се опитва да възстанови реда след едни от най-тежките граждански безредици през последните години. Около 2400 души са били арестувани, повече от 3000 търговски обекта са повредени или разграбени, а сградата на кметството в Лимож е била подпалена, съобщи правителството. При сблъсъците са ранени близо 1000 полицаи, а един протестиращ е починал от сърдечен арест, според данни на вътрешното министерство, предаде „Ройтерс“.
Безредиците избухнаха на 17 октомври по време на демонстрации срещу високите цени, недостига на обществени услуги и влошаването на условията в училищата. В много градове първоначално мирните шествия прераснаха в сблъсъци с полицията, палежи и грабежи. Президентът Еманюел Макрон осъди „необузданото насилие“, а правителството започна да въвежда частични ограничения за движението и събиранията.
Мерките на правителството
В Париж полицията забрани достъпа до площад „Републиката“ и района около търговския център „Ле Ал“ между 23:00 и 06:00 часа. В няколко града в Северна Франция е въведен полицейски час за лица под 18 години, а в Ница ограничението важи за непълнолетни между 21:00 и 06:00 часа. Премиерът Себастиен Льокорню заяви, че възможните мерки трябва да бъдат „много ограничени“ и насочени към конкретни места.
Макрон е отхвърлил предложената оставка на вътрешния министър Лоран Нюнес. Президентът е поискал да бъдат прекратени блокадите и грабежите и да се изясни дали е имало пропуски в разузнаването и подготовката на службите. Нюнес съобщи, че за охраната на протестите в събота са били мобилизирани 60 000 полицаи и други служители на силите за сигурност, но призна, че това не е било достатъчно за овладяване на насилието.
Правителството подготвя държавно финансирани схеми, които да помогнат на засегнатите работодатели да избегнат съкращения. Предвиждат се и средства за спешна ликвидност на предприятията, но подробностите за размера и разпределението на помощта все още не са обявени. Застрахователите се очаква да покрият част от щетите.
Криза в края на мандата
Безредиците поставят Макрон под още по-силен натиск в момент, когато до края на президентския му мандат остават около шест месеца. Франция е изправена пред слаб икономически растеж, висок държавен дълг и трудности при приемането на бюджета за 2027 г. Разделеният парламент ограничава възможността на правителството да отговори с големи разходни програми, каквито бяха използвани при протестите на „жълтите жилетки“ през 2018 и 2019 г.
Бивши съюзници на президента свързват настоящата политическа безизходица с решението му да свика предсрочни парламентарни избори през 2024 г. Бившият депутат от лагера на Макрон Лоик Кервран определи края на мандата като „бавна агония“ и заяви, че разпускането на парламента е парализирало страната.
Събитията могат да засилят позициите на лидерката на Националния сбор Марин льо Пен преди президентските избори през 2027 г. „Льо Пен вече не трябва да харчи пари за кампанията си“, заяви бившият депутат Жан-Батист Моро пред Ройтерс, като свърза това с едновременното засилване на недоволството от стандарта на живот и страховете за обществения ред.
Нови протести и финансов натиск
Студентски организации призовават за нови демонстрации на 24 октомври, а синдикатите са насрочили стачки за 5 ноември срещу бюджетните съкращения и в подкрепа на по-високи заплати. Правителството е обещало да изпрати около 3000 квалифицирани учители в училищата с недостиг на кадри, но засега не е поело ангажимент за значително увеличаване на финансирането на образованието.
Политическата нестабилност се отрази и на финансовите пазари. Доходността по 10-годишните френски държавни облигации достигна 4,9 процента, а разликата спрямо германските облигации се разшири до 146 базисни пункта. Френските акции и еврото също поевтиняха, тъй като инвеститорите оценяват като по-трудно приемането на мерки за ограничаване на бюджетния дефицит.