Американските президенти рядко са водили едни и същи войни. Някои са поискали от Конгреса официално обявяване на война, други са изпращали войски чрез резолюции, решения на ООН или позоваване на правомощията си като главнокомандващи. От 1942 г. насам Конгресът не е обявявал официална война, но американски военни са участвали в Корея, Виетнам, Ирак, Афганистан и множество други конфликти.
От Джеферсън до Гражданската война
Още в началото на републиката президентската власт е свързана с военни действия. Джордж Вашингтон лично ръководи потушаването на Въстанието на уискито през 1794 г., а Томас Джеферсън изпраща военноморски сили срещу Триполи в Първата берберска война между 1801 и 1805 г.
Джеймс Мадисън остава в историята като президентът, подписал обявяването на война срещу Великобритания през 1812 г. Конфликтът завършва без големи териториални промени, но британските войски успяват да подпалят Вашингтон през 1814 г.
При Джеймс Полк САЩ воюват с Мексико от 1846 до 1848 г. Победата води до присъединяването на огромни територии, включително днешните Калифорния, Невада, Юта и части от още няколко щата. Решението на Полк е едно от най-спорните разширения на американската държава.
Най-кървавият конфликт в историята на САЩ е Гражданската война. Ейбрахам Линкълн ръководи Съюза от началото на бойните действия през 1861 г. до победата през 1865 г. Войната започва като борба за запазване на Съюза, но се превръща и в конфликт за премахването на робството.
Световните войни превръщат САЩ в глобална сила
Уилям Маккинли въвежда САЩ във войната с Испания през 1898 г. Победата слага край на испанското господство над Куба и води до американски контрол над Пуерто Рико, Гуам и Филипините. Следва Филипинско-американската война, която продължава до 1902 г.
Удроу Уилсън първоначално запазва неутралитет в Първата световна война, но през април 1917 г. САЩ се включват на страната на Антантата. Американската армия пристига в Европа в момент, когато войната е навлязла в решаващ етап. След края ѝ Уилсън предлага план за международен ред, но Сенатът отказва да ратифицира договора от Версай и членството в Обществото на народите.
Франклин Делано Рузвелт ръководи страната през по-голямата част от Втората световна война. След нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г. САЩ воюват едновременно в Европа и Тихия океан. При неговото управление започват подготовката за десанта в Нормандия и мащабната военна мобилизация, която превръща страната в решаващ фактор за победата над Германия и Япония.
Хари Труман наследява Рузвелт през април 1945 г. и поема отговорността за последните месеци на войната. Той одобрява използването на атомни бомби срещу Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. През 1950 г. изпраща американски войски в Корея под мандата на ООН, без Конгресът да обяви война. Така започва моделът на големите следвоенни конфликти без формална декларация.
Виетнам и разширяването на президентските правомощия
Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди увеличават американската помощ и броя на военните съветници в Южен Виетнам. Линдън Джонсън превръща участието в пълномащабна война след резолюцията за Тонкинския залив през 1964 г. Американските войски достигат над 500 000 души, а конфликтът се превръща в най-голямото военно и политическо изпитание за САЩ след Втората световна война.
Ричард Никсън продължава бойните действия, разширява ударите в Камбоджа и Лаос и едновременно започва изтегляне на американските войски. Последните части напускат Виетнам през 1973 г., а през 1975 г. Северен Виетнам превзема Сайгон.
„Махалото се е наклонило към изпълнителната власт“, казва военният историк Питър Мансур пред Асошиейтед прес, описвайки начина, по който президентите постепенно разширяват възможностите си да използват армията без официална декларация от Конгреса.
От Гренада и Кувейт до войните след 11 септември
Роналд Рейгън изпраща американски морски пехотинци в Ливан през 1982 г. като част от международни сили, а през 1983 г. нарежда нахлуването в Гренада. Джордж Буш-старши изпраща войски в Панама през 1989 г., за да свали от власт Мануел Нориега, и ръководи международната коалиция в операцията „Пустинна буря“ срещу Ирак през 1991 г.
Бил Клинтън използва американска военна сила в Сомалия, Хаити, Босна и Херцеговина, Косово и Ирак. При него САЩ извършват въздушни удари и без класическа декларация за война, което допълнително размива границата между ограничена операция и продължителен конфликт.
Джордж Буш-младши обявява „война срещу тероризма“ след атентатите от 11 септември 2001 г. Конгресът разрешава използването на сила срещу „отговорните“ за нападенията, а американската армия нахлува в Афганистан. През 2003 г. Буш започва войната в Ирак, оправдана с твърдения за оръжия за масово унищожение, които по-късно не са открити. Афганистан се превръща в най-дългата война в историята на САЩ.
Операции без официална война
Барак Обама нарежда операцията, при която Осама бин Ладен е убит в Пакистан през 2011 г., и въздушната интервенция в Либия същата година. Той продължава действията срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия.
Доналд Тръмп по време на първия си мандат нарежда удари в Сирия и Ирак, включително операцията, при която е убит лидерът на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади. Джо Байдън наследява войните в Афганистан и Ирак, но през август 2021 г. приключва американското военно присъствие в Афганистан.
При втория мандат на Тръмп географията на американските бойни действия отново се разширява. През 2026 г. САЩ започват мащабна кампания срещу Иран, а администрацията провежда и операция във Венецуела срещу президента Николас Мадуро. И двете действия предизвикват дебат за границите на президентските военни правомощия, тъй като не са предшествани от официално обявяване на война от Конгреса.
Източници: apnews.com