Демократите спечелиха пълен контрол върху властта в шест американски щата след междинните избори на 3 ноември, а резултатът може да промени начина, по който Съединените щати избират президент. Аризона, Мичиган, Минесота, Невада, Пенсилвания и Уисконсин вече имат демократически губернатор и мнозинство на партията в двете камари на щатските законодателни събрания, съобщи Асошиейтед прес.
Шестте щата разполагат общо със 71 гласа в Избирателната колегия. Именно този резултат отваря възможност за разширяване на действащия план за избор на президент чрез национален народен вот.
Как може да се промени системата
Националният междуправителствен договор за народния вот е приет досега от 18 щата и Вашингтон, окръг Колумбия. Те контролират общо 222 от необходимите 270 гласа в Избирателната колегия.
Договорът предвижда участващите щати да предоставят своите гласове в Избирателната колегия на кандидата, спечелил най-много гласове в цялата страна, а не на победителя само в съответния щат. Той ще влезе в сила, когато към него се присъединят щати с общо най-малко 270 гласа.
Минесота вече се е присъединила към договора през 2023 г. Ако останалите пет щата, в които демократите установиха пълен контрол – Аризона, Мичиган, Невада, Пенсилвания и Уисконсин – приемат същото решение, общият брой ще достигне 283 гласа. Това би било достатъчно планът да започне да действа, без да се променя Конституцията на САЩ.
Подкрепа от част от губернаторите
Новият губернатор на Уисконсин Дейвид Кроули заяви, че е готов да обсъди промяната с щатския парламент.
„Можем да сложим край на това. Готов съм да водя тези разговори със законодателното събрание“, каза Кроули, имайки предвид Избирателната колегия.
Губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро също подкрепи идеята. „Националният народен вот има смисъл. Позицията ми не се е променила“, заяви той и добави, че ще работи със законодателите за избора на подходящ механизъм.
Подкрепата обаче не е гарантирана във всички щати. Губернаторът на Аризона Кейти Хобс не е заявила дали ще подкрепи присъединяването към договора. В Невада подобна инициатива вече е срещала пречки. През 2019 г. тогавашният губернатор Стив Сисолак наложи вето върху законопроект, одобрен от демократическите мнозинства в двете камари.
Предстоят политически и съдебни спорове
Законодателите в петте щата ще започнат работа по въпроса с началото на новите си сесии. Засега не е ясно дали националният народен вот ще бъде сред основните им приоритети.
Консервативни организации вече възразиха срещу идеята. Според анализатори от America First Policy Institute тя лишава избирателите в участващите щати от права, противоречи на Конституцията и подкопава замисъла на американските основатели.
Правният спор може да стигне до Върховния съд на САЩ. Юристът от Университета „Нотр Дам“ Дерек Мюлер поставя въпроса дали за подобен договор не е необходимо одобрение от Конгреса. Той посочва и различията между щатските изборни бюлетини като възможен проблем.
Дебатът се засили след изборите през 2000 г., когато Джордж Буш спечели президентския пост, въпреки че Ал Гор получи повече гласове на национално равнище. Същото се повтори през 2016 г. при победата на Доналд Тръмп над Хилари Клинтън. Ако новите щатски мнозинства приемат договора, следващата президентска кампания може да се води не само за няколко колебаещи се щата, а за всеки глас в страната.
Източници: apnews.com, axios.com