Десет години след историческата победа на Доналд Тръмп американската политика остава белязана от остра поляризация, институционални конфликти и недоверие. Междинните избори през 2026 г., на които републиканците загубиха контрола върху Сената и Камарата на представителите, се превърнаха в знак за натрупаното политическо изтощение след едно десетилетие на популизъм и нестабилност.
Тръмп спечели президентските избори на 8 ноември 2016 г. срещу Хилари Клинтън с 306 гласа в Избирателната колегия срещу 232, макар че получи по-малко гласове на национално ниво. Победата му беше изградена върху недоволството на значителна част от бялата работническа класа, недоверието към Вашингтон и усещането за загуба на национален контрол.
Лозунгът „Да направим Америка отново велика“ действаше по-скоро като емоционално обещание, отколкото като подробна политическа програма. Тръмп посочи политическия елит, медиите, имигрантите и международните договори като виновници за общественото недоволство. Още в началото той наруши установените президентски норми, атакува медиите като „враг на народа“, използва социалните мрежи като инструмент за управление и превърна политическите спорове в битки за лична лоялност.
Миграция, мита и оттегляне от договори
Седмица след встъпването си в длъжност Тръмп подписа заповед за забрана на влизането в САЩ на граждани от седем държави с преобладаващо мюсюлманско население. Мярката беше променена след съдебни спорове, но протестите по летищата превърнаха миграционната политика в един от основните символи на мандата му.
По границата с Мексико администрацията му насочи федерални и военни средства към изграждане на бариери и въведе политика на „нулева толерантност“. Тя доведе до разделянето на хиляди деца от родителите им, предизвика международни критики и беше ограничена след съдебен натиск.
През 2017 г. Тръмп одобри мащабно намаляване на данъците, чиито най-големи ползи бяха за компаниите и хората с високи доходи. По-разпознаваемият му икономически инструмент обаче останаха митата. Търговската война с Китай засегна цели сектори от световната икономика, а мита върху стоманата и алуминия бяха наложени и на европейски съюзници.
Вашингтон се оттегли от Транстихоокеанското партньорство, Парижкото споразумение за климата, ядрената сделка с Иран и Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег с Русия. Същевременно Тръмп настояваше европейските държави да отделят повече средства за отбрана и многократно поставяше под въпрос стойността на НАТО.
Импийчмънт, избори и щурмът на Капитолия
През 2019 г. телефонният разговор с украинския президент Володимир Зеленски доведе до първата процедура по импийчмънт срещу Тръмп. Камарата на представителите го обвини в злоупотреба с власт и възпрепятстване на Конгреса заради натиска върху Украйна да разследва Джо Байдън, тогава негов политически съперник. Сенатът, контролиран от републиканците, го оправда през февруари 2020 г.
Пандемията от COVID-19 задълбочи кризата на доверието, след като Тръмп омаловажи заплахата от вируса, влезе в конфликт със здравни експерти и подкрепи лечения без достатъчно научна обосновка.
След загубата от Байдън през 2020 г. Тръмп отказа да признае резултата и разпространяваше твърдения за масови измами, които не издържаха пред съдилищата. На 6 януари 2021 г. негови привърженици нахлуха в Капитолия, за да прекъснат сертифицирането на победата на Байдън. Последвалата втора процедура по импийчмънт затвърди разделението в страната.
Десет години след изборите през 2016 г. загубата на двете камари на Конгреса от републиканците показва, че политическият модел на Тръмп продължава да мобилизира неговата база, но вече носи и сериозна цена за партията му. Американската политика остава променена, а конфликтът между изпълнителната власт, Конгреса и обществото продължава да определя посоката на страната.