<iframe width=“853″ height=“480″ src=“https://www.youtube.com/embed/WBFj9BTg2IA“ title=“Виктор Темирбаев посланик на Република Казахстан в България“ frameborder=“0″ allow=“accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share“ referrerpolicy=“strict-origin-when-cross-origin“ allowfullscreen></iframe>
Казахстан има амбициозни планове за икономическа модернизация и разширяване на международното сътрудничество, като България може да се превърне във важен партньор в областта на транспорта, енергетиката и високите технологии. Това заяви посланикът на Казахстан у нас Виктор Темирбаев по време на среща с представители на експертната и академичната общност, на българските медии, както и членове на „Клуба на приятелите на Казахстан“, на която представи основните приоритети от изказването на президента Касъм-Жомарт Токаев в края на октомври.
Дипломатът подчерта, че страната преминава през мащабни политически, икономически и социални преобразования, насочени към модернизиране на държавното управление, подобряване на инвестиционната среда и повишаване на жизнения стандарт. Сред водещите инициативи е програма за мащабно инфраструктурно строителство, която включва транспортни съоръжения, училища, болници и други обществени обекти. За реализацията на проектите до 2029 г. се предвижда да бъдат насочени около 14,5 млрд. долара извън държавния бюджет, включително чрез средства от Националния фонд, формиран от приходите от енергийни ресурси.
Особено внимание се отделя на привличането на частни инвестиции и създаването на благоприятни условия за бизнеса. Казахстан възнамерява да продължи практиката за ограничаване на проверките на малките и средните предприятия, като същевременно усъвършенства законодателството за защита на инвеститорите.
Казахстан проявява интерес към българските пристанища
Развитието на транспортната и логистичната свързаност е сред основните икономически приоритети на Астана. Страната планира модернизация на железопътната инфраструктура и изграждане на нови маршрути, които да увеличат капацитета за превоз на товари между Китай, Централна Азия и Европа.
Един от стратегическите проекти е новият Арало-Каспийски коридор, който според представените планове може да съкрати Транскаспийския транспортен маршрут с приблизително 1000 километра и да намали времето за доставка с повече от три дни. По думите на Темирбаев Казахстан има интерес от активизиране на сътрудничеството с българските пристанища, което би открило допълнителни възможности за търговия и транзит на стоки.
Посланикът отбеляза, че подобни инициативи съответстват на усилията за подобряване на транспортната свързаност между Европа и Азия и могат да дадат нов импулс на икономическите отношения между България и Казахстан.
Изкуственият интелект и енергетиката са сред приоритетите
Казахстан ускорява развитието на цифровата си икономика, като инвестира в суперкомпютри, центрове за обработка на данни и технологии с изкуствен интелект. В страната вече функционират два суперкомпютъра, а се планира придобиването на трети. В близост до Алмати се развива и проектът за новия град Алатау, който трябва да бъде изграден по концепцията за интелигентен град.
Темирбаев посочи като перспективна област за сътрудничество с България научните изследвания и изкуствения интелект, като специално отбеляза работата на института INSAIT към Софийския университет. Друга възможност е развитието на цифровата свързаност между Европа и Азия чрез оптични комуникационни линии. Казахстан и Азербайджан работят по проект за връзка през Каспийско море, като в перспектива се обсъжда свързването ѝ с европейската инфраструктура през Черно море.
Развитието на цифровите технологии е пряко свързано с необходимостта от допълнителни енергийни мощности. Казахстан си поставя за цел до 2029 г. да постигне устойчив излишък в производството на електроенергия, който да подпомогне индустриалното развитие и изграждането на големи центрове за данни. Страната разглежда възможността за изграждане на общо три атомни електроцентрали, като вече е поставена задача да започне подготовката за втората.
Нови производства и по-високи доходи
Сред дългосрочните икономически цели на Казахстан е развитието на производства с висока добавена стойност, особено в областта на преработката на критични минерали и редкоземни метали. Страната се стреми да намали зависимостта си от износа на суровини и да участва по-активно в международните производствени вериги.
Паралелно с икономическата модернизация правителството поставя акцент върху социалната политика и повишаването на доходите. По думите на посланика от 1 януари се предвижда увеличение на минималната работна заплата, което ще засегне приблизително 2 млн. души. Планира се и повишаване на възнагражденията в социалната и здравната сфера, както и изграждане на нови болници и други обществени обекти.
България и Казахстан търсят нови възможности за сътрудничество
Виктор Темирбаев подчерта, че политическите и икономическите реформи в Казахстан създават условия за по-активни двустранни отношения с България. По думите му вече се провеждат срещи с представители на български министерства, предимно от икономическия сектор, за обсъждане на конкретни инициативи и нови подходи към сътрудничеството.
Астана разчита и на засилване на парламентарните контакти, като вече е предоставила на българската страна информация за състава на парламентарната група за приятелство с България.
Според посланика транспортната свързаност, енергетиката, изкуственият интелект и цифровите технологии са областите с най-голям потенциал за съвместни проекти. Той изрази надежда, че добрите отношения между двете държави ще дадат допълнителен тласък на икономическото партньорство и ще позволят реализирането на нови инвестиционни инициативи.
