Китай успешно тества собствена система за сателитен интернет по арктическите морски маршрути, отбелязвайки нов етап в усилията си да осигури независими комуникации в полярните райони. Изпитанията са проведени в рамките на 16-ата китайска експедиция в Северния ледовит океан, съобщиха китайски държавни медии.
Изследователският кораб „Цзиди“ е приключил предкомерсиални тестове на китайската сателитна интернет система по арктическия маршрут. За първи път е осъществена обща комуникационна връзка между Арктика, китайската антарктическа станция „Цинлин“ и Тибетското плато. По време на видеоконферентна връзка звукът и картината са били стабилни, като системата е демонстрирала високоскоростна комуникация с ниско закъснение.
Изпитанията са проверили работата на оборудването при екстремно ниски температури, голяма надморска височина, силни ветрове, пясъчни бури и ледена мъгла. Китайските медии определиха постижението като преодоляване на „последната сляпа зона“ в глобалните комуникации.
В рамките на експедицията са обменени над 300 файла с общ обем над 100 GB и са проведени повече от 40 видеоконферентни връзки. Системата е използвана и за дистанционна медицинска консултация, след като член на експедицията се е почувствал зле. Лекари на сушата са могли да разговарят с екипа чрез високоскоростна видеовръзка.
Отделен тест през септември вече показа възможностите на китайската технология. Тогава за първи път беше осъществен видеоразговор между Северния и Южния полюс чрез разработена в Китай сателитна система, като отчетеното закъснение е било под една секунда.
Технологията има значение не само за научните експедиции. Надеждната широколентова връзка в Арктика може да се използва за корабоплаване, аварийно-спасителни операции, дистанционна медицина и предаване на данни от изследователско оборудване. Тя намалява и необходимостта китайските полярни мисии да разчитат на чуждестранни сателитни комуникационни системи.
Развитието идва в момент, когато Китай засилва присъствието си в Арктика. Още през 2018 г. Пекин се определи като „близка до Арктика държава“ и представи концепцията за „Полярен път на коприната“, която включва развитието на нови транспортни и икономически връзки през региона.
Особено значение за тази стратегия има Северният морски път покрай руското арктическо крайбрежие. Китай и Русия разширяват сътрудничеството си по маршрута, а руската държавна корпорация „Росатом“ управлява неговата инфраструктура. През тази година китайски компании засилиха използването му за превози към Европа, тъй като маршрутът може значително да съкрати времето за пътуване в сравнение с традиционния път през Суецкия канал.
Интересът към арктическия коридор нараства и заради геополитическите рискове по традиционните морски маршрути. През 2026 г. Русия увеличи износа на петрол към Азия през Северния морски път, а китайският оператор Sea Legend започна редовна контейнерна услуга между Китай и Европа през Арктика.
Китай същевременно продължава да разширява научната си дейност в региона. Страната редовно изпраща полярните кораби „Сюелун“ и „Сюелун-2“ в Арктика и поддържа изследователската станция „Хуанхъ“ на архипелага Шпицберген в Норвегия.
Успешният тест на сателитния интернет добавя още един елемент към тази стратегия. Освен научно постижение, собствената комуникационна инфраструктура може да се превърне в ключова технология за по-активното китайско корабоплаване и присъствие в Арктика през следващите години.