Скъпият природен газ допълнително усложнява сметките за бюджета, който вече е изправен пред висок планиран дефицит и растящи публични разходи. Това заяви главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов при представянето на алтернативния бюджет на организацията за 2027 г.
По данни, представени от ИПИ, природният газ е поскъпнал с 200% на годишна база, а петролът – с 80%. Богданов посочи енергийните цени като един от външните рискове пред икономиката, наред с военните конфликти, отслабването на публичните инвестиции и охлаждането на пазара на труда.
„Бюджетът трябва да е с излишък при това прегряване на икономиката, а когато се охладят кредитирането, ръстът на заплатите и пазарът на труда, от излишък да се отиде на балансиран бюджет. А ние влизаме с прегряла икономика и с огромен дефицит“, каза Богданов.
На този фон Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на природния газ от 58,43 евро за мегаватчас през ноември. Това е увеличение с 32,52% спрямо октомври. В ценовия микс са включени количества по дългосрочния договор с Азербайджан, втечнен природен газ и допълнителни количества от газохранилището в Чирен.
По-високите енергийни разходи създават натиск както върху бизнеса, така и върху публичните финанси. Правителството обяви, че цените на тока и парното за домакинствата няма да бъдат увеличавани до 1 юли 2027 г., а ефектът от поскъпването на газа ще бъде ограничаван чрез използване на резерви от Чирен и средства от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Домакинствата, които се отопляват директно на природен газ, не получават аналогична защита и ще поемат по-високите цени.
Дефицитът остава основният проблем
Според параметрите, изпратени от правителството до Европейската комисия, бюджетът за 2027 г. е планиран с дефицит от 4,3% от брутния вътрешен продукт. Богданов предупреди, че ако заявената оптимизация в публичния сектор не бъде реализирана, разходите ще продължат да нарастват. Тогава властта ще бъде изправена пред избор между по-голям дефицит и нови увеличения на данъците.
Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда държавните разходи да бъдат ограничени до 38% от БВП, а дългът – до 30% от БВП. Богданов настоява бюджетната политика да отчита вероятността икономическият растеж да се забави, вместо да разчита на постоянно високо потребление, ръст на заплатите и кредитиране.
Икономистът определи сегашния модел като „растеж на заем, който не може да продължи вечно“. По думите му високите цени на енергията могат да променят приходите и разходите в бюджета, а решенията за компенсации и поддържане на регулирани цени прехвърлят част от риска към държавните фондове и бюджета.
Източници: epicenter.bg, bnrnews.bg, bta.bg