Украинските сили постепенно укрепват позициите си и все по-успешно изтласкват руските войски, но войната по суша се е превърнала в изтощително противопоставяне без бързо завладяване на територии. Това заяви нидерландският военен анализатор Патрик Болдър в интервю за „Укринформ“.
По думите му руските подразделения стават по-организирани и действат по-умно. Болдър цитира оценка, според която загубите на руската армия през октомври са надхвърлили 54 000 убити и ранени. През предходния месец те са били 42 000, а през август и септември – съответно 41 000 и 40 000. Така общият брой на руските загуби за първите десет месеца на годината достига близо 400 000 убити и ранени според посочените от него данни.
Балистичните ракети остават основна заплаха
Военният анализатор прави разлика между ситуацията на сушата и във въздуха. Според него украинската противовъздушна отбрана вече прехваща все по-често бързите дронове, а по някои данни успеваемостта достига 80 процента. Болдър предупреждава и за ново поколение безпилотни апарати тип „Шахед“, които може да развиват скорост от почти 1000 километра в час.
Той смята, че именно по-честото сваляне на бързите дронове е накарало Русия да възобнови масираното използване на балистични ракети. „Дори при наличието на такива комплекси балистичните ракети се свалят трудно“, заявява Болдър.
По думите му Русия произвежда все повече такива ракети и вероятно е натрупала значителен запас, след като в продължение на месец или месец и половина ги е използвала по-рядко. Той призовава Испания и Гърция да предоставят на Украйна наличните си ракети-прехващачи за системите Patriot, но признава, че решението зависи от самите държави.
Болдър: Путин би предпочел замразен конфликт
Нидерландският експерт смята, че руският президент Владимир Путин не се стреми към окончателен мир, а към замразяване на конфликта. Според Болдър това би позволило на Москва да запази войските си в Украйна, да оказва натиск върху европейските държави и да възобновява бойните действия при удобен момент.
Той сравнява възможния модел с други замразени конфликти в постсъветското пространство, сред които Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Болдър предупреждава, че нестабилността в Европа, предстоящите избори и нарастващият популизъм създават несигурност около бъдещата подкрепа за Украйна.
Непосредствена заплаха за Балтийските държави не се очаква
Докато войната в Украйна продължава, Русия едва ли ще предприеме пълномащабно нахлуване и окупация на балтийските държави, смята Болдър. Той допуска обаче ограничени действия за проверка на реакцията на НАТО – например кратко нахлуване, нарушение на въздушното пространство или атака срещу кораб в териториални води.
Според него присъствието на американски, германски, полски, британски и нидерландски военнослужещи в Балтийския регион има възпиращ ефект. Ако те бъдат изтеглени, Москва би получила възможност да оказва по-силен натиск върху Латвия, Литва и Естония.
Болдър определя войната като конфликт с все по-ясно международно измерение. Той посочва дистанционните удари, хибридната война, необходимостта от по-бързи решения и изкуствения интелект като фактори, които ще определят бъдещите военни кампании.
Източници: ukrinform.ua