Европейският съюз търси допълнителни 70 млрд. евро, за да помогне на Украйна да поддържа военните си усилия през 2027 г. Недостигът се появи, след като руската офанзива продължи, а първоначалните финансови планове на Брюксел се оказаха недостатъчни.
Украинският президент Володимир Зеленски представи размера на необходимото финансиране пред лидерите на ЕС по време на срещата им миналата седмица.
„Войната ще струва 155 млрд. евро през следващата година. Нуждаем се от поне още 70 млрд. евро от вас – за отбрана, оръжия и устойчивост“, заяви Зеленски.
По думите му средствата ще позволят на Украйна да увеличи производството на модерни дронове, да забави руското настъпление, да наруши снабдителните линии на руската армия и да намали способността ѝ да води войната.
Съществуващият заем вече не е достатъчен
Досега подкрепата на ЕС се основаваше на заем от 90 млрд. евро, одобрен през декември. Планът предвиждаше той да покрие две трети от финансовите и военните нужди на Украйна за 2026 и 2027 г., а останалата част да бъде осигурена от други съюзници.
Разчетът е бил направен при очакване, че войната ще приключи през 2026 г. Вместо това Москва е засилила атаките, включително удари през деня, насочени и срещу вече уязвимата украинска икономика.
Киев оценява допълнителните си нужди на 32,6 млрд. долара за бюджета и 45 млрд. долара за въоръжените сили през следващата година. Общата сума от 78 млрд. долара се равнява приблизително на 70 млрд. евро. Тя ще бъде над 45-те млрд. евро, които ЕС планира да отпусне по вече одобрения заем, както и над средствата по други програми.
Европейската комисия настоява, че новото финансиране трябва да бъде общо усилие с Великобритания, Норвегия, Канада, Япония и други партньори.
„Не можем да направим това сами. Нашите партньори трябва да увеличат усилията си“, заяви говорител на Комисията.
Нов общ дълг или замразени руски активи
Най-вероятният вариант е ЕС да набере нов общ дълг на финансовите пазари и да разшири съществуващия кредитен механизъм. Съюзът запазва кредитен рейтинг ААА, но условията за заемане са се влошили. Доходността по 10-годишните облигации на ЕС се е повишила от 2,8% през януари до 3,44% през септември.
Новото задлъжняване може да се окаже политически трудно, тъй като ще увеличи разходите за лихви. Унгария, Словакия и Чехия вече са освободени от участие в заема от 90 млрд. евро. Очаква се и други държави да не се включат в новия механизъм. Сред тях може да бъде България заради критиките на премиера Румен Радев към военната помощ за Украйна.
Другият обсъждан вариант е използването на замразените руски активи. Те възлизат на около 210 млрд. евро в държавите от ЕС, като приблизително 185 млрд. евро се намират в белгийския депозитар Euroclear.
Белгийският премиер Барт Де Вевер предупреждава, че използването на средствата би било равносилно на конфискация и би създало сериозни рискове за страната му. Той настоява за общи и неограничени гаранции срещу всички възможни финансови последици.
Володимир Зеленски заяви, че Русия ще се опита да си върне активите, ако Европа не ги използва. Въпреки това въпросът не се очаква да бъде решен скоро.
„Този въпрос ще се връща отново и отново. В краткосрочен план обаче не мисля, че ще бъде включен в дневния ред“, заяви посланикът на ЕС в Украйна Катерина Матернова.
Решенията за допълнителната помощ ще се вземат паралелно с преговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС и предстоящите президентски избори във Франция, където Марин льо Пен заявява, че ще прекрати помощта за Украйна.
Източници: euronews.com