Българските производители на плодове и зеленчуци настояват за по-справедлив достъп до големите търговски вериги и законодателни мерки срещу нелоялните търговски практики. Според представители на сектора концентрацията на пазара поставя земеделските стопани в зависимост от ограничен брой големи купувачи и затруднява реализацията на местната продукция.
За проблемите предупредиха Светлана Орманова и Марк Цеков от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ в ефира на Bulgaria ON AIR. По думите на Цеков, ако големите търговци контролират между 70 и 80% от пазара, отказът им да работят с определен производител на практика може да го лиши от основните канали за продажба.
„Имаме ли свободен пазар като понятие? Защото ако имаме монополни позиции на по-големи търговци, аз не мога да си представя, че това може да влезе в понятието свободен пазар“, коментира той.
Представителите на бранша твърдят, че въпреки редовното предоставяне на информация за налични количества, качество и цени, производителите често не получават ясна обратна връзка от търговските вериги. Според тях част от договарянето се извършва неофициално, което създава предпоставки за непрозрачни търговски отношения.
„Искаме позициониране на такива български продукти във веригите, а не на паркингите“, заяви Светлана Орманова.
Тя подчерта, че земеделските стопани не настояват за гарантирани продажби, а за реална възможност да предлагат продукцията си при равнопоставени условия. Като възможно решение посочи кооперирането на производителите и изграждането на логистични центрове, които да осигурят необходимите количества и регулярни доставки за големите магазини.
Според браншовите представители се стига до парадоксални ситуации, при които български плодове и зеленчуци се насочват към чуждестранни пазари, докато в магазините у нас се предлага вносна продукция.
„Ние ще изнесем за Германия, а в България ще вкарат чужда продукция“, заяви Марк Цеков.
Производителите настояват и за по-ефективна система за проследяване на произхода на храните. Сред предложенията е създаването на регистър, който да съпоставя обработваемите площи, отглежданите култури и количествата продукция, предлагани на пазара. Целта е да се ограничи възможността вносни стоки да бъдат представяни като български.
Подобни проблеми бяха поставени от браншовата организация още през юли 2026 г., когато нейни представители сигнализираха за ограничен достъп до търговските вериги, високи надценки и съмнения за подмяна на произхода на някои продукти.
Допълнително напрежение в сектора създава и проектобюджетът за 2027 г. Според Светлана Орманова предвидените държавни помощи остават на равнище около 230 млн. евро, въпреки увеличаващите се производствени разходи. Тя посочи, че в бюджетните разчети не се виждат ясно предвидени средства за очакваната ликвидна подкрепа на земеделските стопанства, засегнати от поскъпването на торовете и горивата. Става въпрос за възможност за отпускане на 11 млн. евро от европейския кризисен резерв и приблизително 23 млн. евро допълнително национално финансиране.
„Ние тези пари в бюджета не ги виждаме разписани“, подчерта Орманова.
По думите на Марк Цеков европейското финансиране за следващия програмен период се очаква да бъде с около 20% по-малко, докато разходите за горива, препарати за растителна защита и работна ръка продължават да нарастват. От бранша настояват за приемането на закон за кооперирането и закон за агрохранителната верига, както и за засилен контрол от страна на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите.
Земеделските производители предупреждават, че без навременни мерки и достатъчна финансова подкрепа част от стопанствата могат да изпитат сериозни затруднения при подготовката за следващия производствен сезон.
