понеделник, 16.11.2026Независим поглед към новините от София, България и света
ВЕСТНИК СОФИЯ
НОВИНИТЕ, КОИТО ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ
Актуално • Обективно • Навреме
Свят · 16.11.2026 14:53

Ракетите „Искандер-М“ вероятно са точни до 5-7 метра

Руските балистични ракети „Искандер-М“ вероятно поразяват целите с отклонение около 5-7 метра, а не с посочвания в някои публикации един метър. Това заяви украинският авиационен експерт Валерий Романенко пред УНИАН.

Романенко, който е водещ научен сътрудник в Държавния музей на авиацията на Украйна, коментира информацията на британския вестник „Телеграф“, че Русия е модернизирала ракетите с усъвършенствани оптични и радиолокационни системи. Според публикацията те могат да коригират траекторията си в последните секунди преди попадението.

Експертът обаче постави под съмнение възможността при толкова висока скорост да бъде постигнато отклонение от само един метър.

„По-скоро плюс-минус един метър е преувеличение. Все пак става дума за огромна скорост. Едва ли е технически възможно това да бъде реализирано“, заяви Романенко.

Как се коригира траекторията

По думите му „Искандер-М“ може да използва два основни типа системи за окончателно насочване. Оптико-електронната система сканира местността и сравнява изображението с предварително записан еталон. След това бордовият компютър подава команди за корекция на полета чрез аеродинамичните органи за управление.

Другият вариант е радиолокационно насочване, при което теренът се анализира с радар. Оптико-електронните системи могат да работят през деня и нощта, включително в инфрачервения диапазон, но са зависими от метеорологичните условия. Радиолокационното насочване е по-малко чувствително към времето, но е значително по-скъпо.

Романенко подчерта, че няма информация кой конкретен тип система е монтиран на отделните ракети, използвани при руските удари. Окончателната корекция се извършва непосредствено преди достигането на целта и отнема само няколко секунди.

5-7 метра се смятат за прецизно попадение

Според експерта свръхвисока точност не е необходима при големи обекти, включително част от съоръженията на енергийната инфраструктура. В такива случаи е достатъчно ракетата да бъде насочена по предварително зададени координати чрез инерциална навигационна система.

По-голямо значение допълнителното самонасочване има при малки цели, например отделни елементи от мостови конструкции. Романенко посочи, че отклонение над 20 метра обикновено се приема за пропуск, докато попадение в рамките на 5-7 метра практически се смята за пряко.

Експертът допуска, че развитието на електрониката и механизмите за управление може постепенно да подобрява точността на руските ракети. Той обаче смята за нереалистични твърденията, че те могат практически безпогрешно да поразяват изключително малки цели.

„Пейтриът“ остава основното средство за прехващане

Независимо от вида на системата за самонасочване основното средство за противодействие срещу балистичните ракети „Искандер-М“ остава американският зенитноракетен комплекс „Пейтриът“, заяви Романенко. Като възможност за бъдещо укрепване на противовъздушната отбрана той посочи модернизираната европейска система SAMP/T NG.

Според експерта срещу системите за самонасочване могат да се използват и радиоелектронни и пасивни средства. Димни завеси биха затруднили оптичните системи, а облаци от метални диполни отражатели могат временно да нарушат работата на бордовите радари. При загуба на окончателното самонасочване ракетата би продължила полета си по данните от инерциалната навигация.

Източници: news.bg


← Към началната страница