„Роснефт“ е изправена пред двоен натиск: украински атаки по нейните нефтопреработвателни заводи и забавяне на мащабния арктически проект „Восток Ойл“. Това се случва въпреки началото на износа от нов терминал в Арктика и поставя под въпрос способността на компанията едновременно да поддържа добива, да ремонтира повредените мощности и да развива нови находища.
През септември ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин е докладвал на Владимир Путин за натоварването на първия танкер с нефт от „Восток Ойл“. В изграждането на тръбопроводи, резервоари и пристанищна инфраструктура са вложени почти 50 млрд. долара. Планът е до 2030 г. проектът да увеличи с 10% сегашния добив на нефт в Русия.
„Развитието на нефтопреработвателния завод „Восток“ е само едно от предизвикателствата, пред които са изправени „Роснефт“ и руската нефтена индустрия“, заявява Виктор Курилов, старши анализатор в екипа за нефтените пазари на Rystad Energy.
Атаките свиват нефтопреработката
По изчисления на Bloomberg от началото на 2026 г. Украйна е извършила най-малко 114 атаки срещу руски нефтопреработвателни заводи. Това е повече от два пъти над броя за същия период на миналата година. Ударите са свързани със спад на преработката до многогодишен минимум, недостиг на горива и ограничения върху износа на бензин, дизел и авиационен керосин.
„Роснефт“ управлява 12 НПЗ, които представляват около една трета от мощностите за нефтопреработка в Русия. Сред най-тежко засегнатите е Рязанският завод. Сызранският НПЗ е бил спрян или е работил с под една трета от капацитета си през значителна част от последните шест месеца, а Туапсинският завод не работи от април.
На 10 октомври украински дронове са ударили нефтен терминал към Новошахтинския НПЗ в Ростов на Дон. На мястото е избухнал голям пожар. Сателитни снимки показват повреди по най-малко осем от 12 големи резервоара на терминала.
Санкциите оскъпяват ремонтите
Ремонтите на повредените мощности се забавят и поскъпват заради ограничения достъп до западни технологии и оборудване. Компанията използва руски заместители и китайски компоненти, доставките на които понякога отнемат месеци. Защитните конструкции от контейнери, мрежи и стоманени въжета не са се оказали достатъчно ефективни срещу атаки с рояци дронове.
Войната затруднява и „Восток Ойл“. Чуждестранните инвеститори са се оттеглили, а санкциите ограничават достъпа до технологии за разработване на находищата и до специализирани танкери за плаване в арктически води. Омският НПЗ беше атакуван през юли на около 2500 километра от украинската граница, докато арктическият терминал е с още около 800 километра по-далеч. Според Bloomberg това разширяване на обсега създава допълнителен риск за проекта.
Печалбата намалява, а Москва субсидира горивата
Нетната печалба на „Роснефт“ за първата половина на 2026 г. е спаднала с почти 20% до 200 млрд. рубли, или около 2,4 млрд. долара. Част от натиска е компенсиран от поскъпването на руския нефт „Уралс“, чиято цена за данъчни цели е надхвърлила 90 долара за барел. Руските власти едновременно отпускат милиарди рубли субсидии на местните производители на горива, включително на „Роснефт“.
На 9 октомври Владимир Путин и Доналд Тръмп са договорили частично смекчаване на руската забрана за износ на дизелово гориво. Опитът за по-широко енергийно примирие обаче е блокиран, след като Украйна е възобновила ударите и е обвинила Русия, че продължава атаките срещу украинската енергетика.
Източници: unian.net, bloomberg.com