Бившият нападател на Рома и националния отбор на Италия – Франческо Тоти разказа за преживяното по време на боледуването си от COVID-19.
„Бях на ръба, на косъм от смъртта. Умирах, точно както баща ми. Предстоеше ми хоспитализация – насищането на кръвта с кислород беше спаднало до 87%, а бях развил и тежка бронхопневмония. Прекарах 21 дни с температура 39°C и не можех да дишам.
Тогава професор Зангрило ми се обади и ме посъветва да спя по корем – това помага за „отварянето“ на белите дробове. Успях да се преборя, но бях съвсем близо до фаталния край. Няма да е пресилено, ако кажа, че по време на пандемията от COVID-19 погледнах смъртта в очите“, призна Тоти.
Той разкри и за момента, в който е бил на крачка от депресия – след отказването си от футбола през 2017 г.
„Имаше момент, в който бях застрашен от депресия – тежка, плашеща дума. Просто вече не можех да открия смисъл в нищо. Ние, футболистите, сме хора на навика – животът ни следва много структуриран ритъм. Изведнъж се появи една празнота – чувствах се така, сякаш съм сам насред океана. Имах усещането, че се задушавам. Не бях готов за този момент – изведнъж земята под краката ми просто пропадна. А смъртта на баща ми беше краят на всичко. Той беше човек на малкото думи – тих, но силен и поучителен. Присъстваше в живота ми, макар и по свой собствен начин – никога не е казвал комплимент, никога не ме е прегръщал. Но само с един поглед се разбирахме напълно. Дори когато имахме съвсем малко, той се грижеше никога да не ми липсва нищо – винаги ми вдъхваше позитивизъм, учеше ме на добри обноски и уважение към другите. Когато си отиде, имах чувството, че въздухът е изсмукан от дробовете ми.
След това пък разбрах, че синът ми Кристиан има сериозен здравословен проблем. Той играеше футбол, но изпитваше затруднения с дишането. Отиде на преглед и същата вечер лекарят ми се обади, за да каже, че изследванията са показали малко образувание близо до мозъка. Дъхът ми спря, сърцето ми застина – не можех да осмисля нищо. Започнахме тежък път на медицински консултации и становища, докато накрая се установи, че проблемът е в така наречения „мозъчен водопровод“ (cerebral aqueduct) – канал, през който преминава течност, жизненоважна за мозъка. Налагаше се операция, за да може отново да играе, но ние решихме, че е по-добре да не пипаме нищо. Все пак ставаше въпрос за мозъка му, а не за някой лакът.
После пък дойде разводът, който децата преживяха тежко. Но такъв е животът – носи и хубави, и лоши неща. А ние преживяхме и от двете“, връща се назад Тоти.