„Не харчете пари, които нямате.“ Това е посланието на управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева към управляващите в България. В интервю за предаването „120 минути“ на bTV тя коментира бюджета на страната, световната икономика, енергийната криза и влиянието на изкуствения интелект върху растежа и пазара на труда.
По думите на Георгиева МВФ прогнозира световен икономически растеж от 3,1% за тази година. Зад тази прогноза обаче стоят две противоположни тенденции.
„Едната е енергийният шок – дърпа растежа надолу. Другата са инвестициите в изкуствен интелект – качват растежа нагоре“, обясни тя.
Според Георгиева сравнително малък брой държави повишават прогнозите си за растеж заради участието си в развитието на изкуствения интелект. По-голямата група страни е изправена пред понижени очаквания, тъй като не е достатъчно интегрирана в тази индустрия и зависи от вноса на петрол и природен газ.
Рисковете пред световната икономика
Георгиева предупреди, че инфлацията продължава да бъде проблем, а високата задлъжнялост ограничава възможностите на редица държави. Тя определи световната икономика като зависима от един основен двигател.
„Виждаме една световна икономика, която е стъпила на един крак – изкуствения интелект. Ако има разочарование, ако някой дръпне стола, ние можем да се окажем в трудно положение“, заяви тя.
Прогнозите на фонда се основават на допускания за развитието на конфликтите и възстановяването на корабоплаването. При нова ескалация в Близкия изток или в други конфликтни региони икономическите последици могат да бъдат по-тежки от заложените в основния сценарий.
Европа е намалила зависимостта си от руския петрол и природния газ след 2022 г., но остава уязвима към високите енергийни цени. Според Георгиева проблемите на Европейския съюз включват незавършената интеграция на единния пазар, по-ниската производителност на труда и изоставането от САЩ в областта на изкуствения интелект.
Тя посочи, че улесняването на инвестициите, по-ефективният общ пазар на труда и интегрирането на енергийните системи могат да подобрят конкурентоспособността на Европа. По думите ѝ това би намалило цените на енергията с повече от 10%.
Предупреждение за българския бюджет
По отношение на публичните финанси Георгиева отчете положителна промяна в намеренията на правителството. Според нея кабинетът има воля да предложи бюджет, при който дефицитът да бъде намален до 3% през следващите две години.
„Има положително развитие. Правителството има волята да предложи бюджет, в който дефицитът следващите две години да падне до 3%. Тоест намаляваме харченето на пари, които ги нямаме“, посочи Георгиева.
Тя обаче предупреди, че мерките за повишаване на приходите изглеждат предимно еднократни, а планът за ограничаване на разходите не е достатъчно ясен. За устойчиво намаляване на дефицита, по думите ѝ, са нужни постоянни и системни приходи, които да осигурят буфери при бъдещи икономически сътресения.
Георгиева призова инвестициите, които могат да повишат производителността на труда, да не бъдат засегнати при съкращаването на разходите. Тя отбеляза, че доходите в България продължават да растат, но това не е съпроводено със съответно увеличение на производителността.
„У нас заплатите растат, което е много хубаво нещо, но проблемът е, че растат, без да расте производителността на труда“, подчерта тя.
На въпрос дали МВФ настоява България да се откаже от плоския данък Георгиева отговори, че фондът не поставя конкретно такова изискване. Тя призова правителството да преразгледа данъчната си политика, като подчерта, че решението е в неговите ръце.
Според Георгиева намаляването на дефицита не трябва да се основава единствено на временни мерки. Тя свърза възможността за по-висок жизнен стандарт с изграждането на силна икономика, основана на висока производителност на труда.
Източници: btvnovinite.bg