Националният колективен трудов договор за бранш „Висше образование“ да се прилага във всички държавни висши училища – за това настояват председателят на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ Лиляна Вълчева и представителят на Сдружението на държавните висши училища Мирослав Дачев.
Искането е записано в договора, подписан на 19 август 2026 г. от Сдружението на държавните висши училища, синдиката към КНСБ и Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“. Документът е със срок на действие до 19 август 2028 г. и вече е вписан като действащ в регистъра на Националния институт за помирение и арбитраж.
В член 22 страните заявяват:
„Внасят общо искане до министъра на труда и социалната политика да разпростре прилагането на договора във всички държавни висши училища.“
Ако процедурата приключи с издаване на заповед, договорените в документа правила ще могат да обхванат всички държавни висши училища, а не само организациите и работодателите, които са го подписали. По силата на член 51б от Кодекса на труда министърът може да разпростре договора или отделни негови клаузи след общо искане на страните и писмено съгласие на всички национално представителни организации на работниците и работодателите. Заповедта трябва да бъде обнародвана в „Държавен вестник“.
Какви възнаграждения са заложени
За 2027 г. и следващите бюджетни години договорът поставя цел средната заплата на академичния състав в държавните висши училища да достигне най-малко 180% от средната брутна заплата за страната за последните 12 месеца. Минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност е посочена като праг от поне 125% от средната брутна заплата.
Съгласно договореностите допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит трябва да бъде 1,3% върху основната заплата за всяка призната година стаж. Предвижда се и целево финансиране за добавка от 300 евро при придобита образователна и научна степен „доктор“.
Страните са заложили също мерки за достигане на допълнително възнаграждение от 300 евро за научната степен „доктор на науките“, но при условие че бъдат осигурени необходимите средства.
Договорът не определя еднакви крайни заплати за всички университети. Конкретните размери на основните възнаграждения и добавките трябва да бъдат уговаряни в колективните трудови договори на отделните висши училища и в индивидуалните трудови отношения. Така секторният документ поставя общи прагове и цели, а университетското договаряне запазва ролята си при определянето на конкретните суми.
Предлаганият за потвърждение от МТСП документ далеч не е и юридически безспорен – браншови колективен трудов договор може да се подписва единствено от национално представителна работодателска организация, каквато Сдружението на държавните висши училища не е. Ръководеното от ректора на НАТФИЗ сдружение няма дори претенциите според устава си да играе ролята на такъв орган, като в него членуват само няколко от държавните висши училища. Освен това е недопустимо браншови колективен трудов договор да не обхваща приложението си върху цял сектор, а заявеното изключване на частните университети нарушава това изискване, обясняват специалисти.
Сдружението на държавните висши училища по този начин проявява амбицията си да измести официалната ректорска организация според Закона за висшето образование – Съветът на ректорите, като инициатор за атаките относно нейната легитимност стана именно проф. Дачев.
Следва решение на национално представителните организации
Министерството на труда и социалната политика е изпратило писма до Асоциацията на индустриалния капитал в България, КНСБ, Българската стопанска камара, КТ „Подкрепа“, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. От организациите се очакват писмени становища по искането за разпростиране на договора.
Към момента в публичния регистър на НИПА е отразено, че договорът за висше образование е в сила, но не е публикувана заповед на министъра на труда за разпростирането му. Следователно общото прилагане на договорените клаузи във всички държавни висши училища все още зависи от приключването на процедурата и от необходимото писмено съгласие на национално представителните организации.