Автор Д-р Надя Николова-Деме, „Климатека“
Защо едни европейски градове успяват да превърнат климатичните цели в реални промени, а други трудно стигат отвъд отделни проекти? Причините далеч не се изчерпват с финансирането. Изследване в рамките на европейския проект HANDS-ON сравнява готовността на общините в Копенхаген, Парла и Видин да управляват енергийния преход. Резултатите открояват значението на експертния капацитет, достъпа до информация и координацията между общинските звена.
Какви са най-големите пречки пред българските общини, какво можем да научим от Копенхаген и откъде трябва да започне промяната? Разговаряме с д-р Надя Николова-Деме от Софийската енергийна агенция СОФЕНА.
Защо общините имат толкова важна роля в енергийния преход и как решенията им влияят върху ежедневието на хората?
Обикновено свързваме енергийния и климатичния преход с големите европейски цели, новите технологии, възобновяемата енергия или инвестициите в инфраструктура. Голяма част от реалните промени се случват близо до хората: в техния град, район и квартал.
Общините управляват много от услугите и решенията, които влияят пряко върху ежедневието ни – транспорта, обществените сгради, уличното осветление, жилищната политика и градското планиране. Затова начинът, по който една община планира енергийния преход, се отразява върху качеството на въздуха и градската среда, разходите за енергия, достъпа до транспорт и отопление и възможностите за развитие на местната икономика.
В рамките на проекта HANDS-ON изследвате датската столица Копенхаген, испанския град Парла и българския Видин. Защо избрахте точно тях и какво показва сравнението?
Трите общини ни дават възможност да видим различни нива на институционална готовност за енергийния преход.
Копенхаген представлява община с по-развито стратегическо планиране, координационни механизми и по-силна култура на експериментиране и сътрудничество между различните сектори. Парла е междинен случай: община с амбиция и нарастваща осведоменост, но и с оперативни и ресурсни ограничения. Видин е особено интересен за българската перспектива. Той показва предизвикателствата пред общини с ограничени административни ресурси, недостатъчна техническа експертиза, фрагментирана координация и затруднен достъп до данни на местно ниво. Така трите примера очертават различни изходни позиции и нужди от подкрепа.
Какви са най-сериозните предизвикателства пред Видин и различават ли се те от тези на други български общини?
Видин показа много ясно, че проблемът не се изчерпва с липсата на средства. Сред основните предизвикателства са ограничените административни ресурси, недостатъчната техническа експертиза, затрудненият достъп до данни на местно ниво и слабата координация между различните общински звена.
Дори когато има възможност за финансиране, общината трябва да разполага с достатъчно експерти, време и организационен капацитет, за да установи конкретните проблеми, да подготви проект, да координира участниците, да го изпълни и след това да оцени резултатите. Без тези условия финансирането може да остане неизползвано или да доведе само до единичен проект без дългосрочен ефект.
Видин не е изолиран случай. Подобни предизвикателства се срещат и в други общини с ограничени човешки и административни ресурси. Разбира се, не можем да обобщаваме резултатите за всички български общини само въз основа на един пилотен случай.
Какво прави Копенхаген по-подготвен за енергийния преход и кои негови практики могат да бъдат приложени в България?
Копенхаген показва по-добра стратегическа интеграция, по-развити механизми за координация и по-голям капацитет за експериментиране и иновации. Важна е и културата на сътрудничество между различните сектори.
Българските общини не могат директно да копират Копенхаген, тъй като контекстът, ресурсите и мащабът са различни. Но могат да приложат някои принципи: по-добра координация между общинските отдели, системно използване на данни при вземането на решения, постоянно участие на гражданите и заинтересованите страни и възможност за малки пилотни проекти, от които общината да се учи.
Тези подходи не изискват непременно огромни инвестиции. В някои случаи промяната започва от начина, по който администрацията работи заедно.
Кои са най-важните способности, които българските общини трябва да развият, за да управляват успешно този вид преход?
Бих откроила три основни направления:
Стратегическо и системно планиране. Общините трябва да могат да гледат отвъд конкретния проект и да разбират връзките между енергия, транспорт, жилища, социална политика, икономика и климат.
Координация и работа с хора. Енергийният преход не може да бъде задача само на един отдел. Необходими са умения за сътрудничество между различни общински звена, институции, бизнес, граждани и организации.
Способност за учене и експериментиране. Не всеки подход работи от първия път. Общините трябва да изпробват решения в малък мащаб, да измерват резултатите и да ползват наученото в следващите си действия.
Тези умения съответстват и на основните пропуски, установени в анализа.
В изследването разграничавате три типа общини: администратори, обучаващи се и иноватори. Какво означават тези категории и къде се намират българските общини?
Не бих поставила всички български общини в една категория, защото между тях има големи различия. Но ако използваме типологията като ориентир, значителна част от общините с ограничени ресурси вероятно се намират по-близо до профила „Администратор“, докато някои постепенно се придвижват към „Обучаващи се“.
„Администраторът“ изпълнява своите задължения, но често работи реактивно, според наличните процедури и възможности за финансиране.
„Обучаващата се“ община разпознава необходимостта от промяна, търси нови подходи и изгражда партньорства, но все още среща трудности при осигуряването на ресурси и разширяването на успешните решения.
„Иноваторът“ има по-силна култура на експериментиране, интегриран подход и дългосрочна стратегическа ориентация.
Това типизиране не е етикет, а начин да разберем от каква подкрепа се нуждае дадена община и да предложим подходящи обучения, които да ѝ помогнат да постигне целите на енергийния преход.
Какви са рисковете, ако общините не успеят да изградят необходимия капацитет?
Основният риск е енергийният преход да остане на ниво отделни проекти, вместо да се превърне в последователна политика. Това може да доведе до пропуснати възможности за финансиране, по-бавна модернизация на сградите и инфраструктурата, по-високи разходи за енергия и по-слаба конкурентоспособност на местната икономика.
Има и социален риск. Ако преходът не бъде добре планиран, най-уязвимите домакинства могат да останат извън ползите от него.
Община, която развива необходимия капацитет, може да превърне енергийния преход във възможност за по-добра градска среда, нови инвестиции, по-ниски разходи, по-качествени услуги и по-голямо участие на гражданите. Габрово и Бургас се открояват като водещите примери за енергиен преход в България, защото не ограничават зелената трансформация само до изграждането на соларни и други възобновяеми мощности. Двата града прилагат модели, които включват местната власт, гражданите, бизнеса, енергийната ефективност и европейското финансиране
Как изводите от изследването ще бъдат използвани в следващия етап на проекта HANDS-ON?
Един от най-обнадеждаващите изводи е, че институционалният капацитет не е нещо статично. Общините могат да се учат и да променят начина, по който работят.
Важно е да се създадат условия знанията да се споделят, отделите да работят заедно, проектите да се оценяват и успешните решения да могат да се прилагат и на други места.
Именно затова следващият етап на проекта е насочен към практически обучения и изграждане на капацитет в области като енергийна ефективност, възобновяема енергия, гражданско участие, местни енергийни общности, климатични рискове и устойчива мобилност.
Ако днес разговаряте с кмет на средно голяма българска община, коя е първата стъпка, която бихте препоръчали да предприеме още утре?
Бих му препоръчала да започне с въпроса:„Какви са най-големите енергийни и социални проблеми на нашата община и имаме ли необходимите хора и данни, за да ги разберем и потърсим решения?“
След това бих препоръчала да направи прост вътрешен преглед: кои хора в администрацията работят по енергия, транспорт, жилища, градско планиране и социални политики и как обменят информация помежду си. Следващата стъпка е да се определят няколко конкретни приоритета и да се създаде малък екип, който да работи по тях.
Понякога най-важната промяна започва с това различните хора в администрацията да работят заедно по един и същ проблем.
Ако Видин и Копенхаген имат една и съща цел – чиста енергия и климатична неутралност, как може да се скъси дистанцията между тях?
Както показва сравнението между двата града, разликата не е само във финансовите ресурси, а и в начина, по който общините планират и управляват енергийния преход.
Затова по-важно е Видин да изгради собствен капацитет според местните условия. Това означава да инвестира в хората, които управляват промяната, и постепенно да премине от реактивно управление към дългосрочно и стратегическо планиране.
Това е и основното послание на изследването: чистият енергиен преход е едновременно технологичен, социален и институционален процес. Ако изградим инфраструктурата, но не развием капацитета на хората и институциите да я управляват, няма да използваме пълния потенциал на промяната.