Масирани проверки на големите търговски вериги са започнали заради високи надценки при основни храни, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова. По представените от нея данни надценките достигат 135% при маслото, 99% при прясното мляко и 95% при сиренето.
Проверките се извършват съвместно от КЗП, Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите. „За първи път цялата държава чрез своите институции се ангажира с този проблем“, заяви Манолова.
По думите ѝ през последните две седмици са установени множество нарушения в големите търговски вериги. КЗП е наложила санкции за нелоялни търговски практики, като размерът им достига 35 000 евро. За необосновано повишаване на цените санкциите са между 10 000 и 100 000 евро, но доказването на такова нарушение е по-трудно, когато поскъпването е настъпило преди повече от година.
Манолова заяви, че ще защитава издадените наказателни постановления и пред съда, ако бъдат обжалвани. „Ако си мислят, че с лека ръка ще им паднат тези абсолютно заслужени санкции, просто грешат“, каза председателят на КЗП.
Проверки за храни и нарушения при месото
Сред продуктите, за които Манолова настоява за по-ниски надценки, са хлябът, брашното, оризът, маслото, олиото, яйцата и млечните продукти. Тя даде за пример Германия, където според представените от нея данни надценките при млечните продукти са между 15% и 25%.
При проверки на БАБХ са затворени два супермаркета, както и обекти и съоръжения, свързани с приготвяне и предлагане на готова храна. Манолова посочи случай, при който годно за употреба месо е било съхранявано заедно с бракувано месо с изтекъл срок на годност. Установени са и проблеми с документацията и проследимостта на храните.
„Не искам да правя внушения. Просто казвам, че проверките, които държавата прави, имат своите причини“, уточни тя, без да твърди, че потребители са купували негодно месо.
Материали са изпратени до КЗК
Манолова съобщи, че е изпратила до Комисията за защита на конкуренцията материали за предполагаеми нелоялни практики спрямо български производители. Според нея търговските вериги прилагат различни надценки за сходни продукти, като даде пример с вносна гауда и български кашкавал.
„Защо да могат да продават едните с 30% наценка, другите със 130% наценка?“, попита Манолова. По думите ѝ санкциите за нарушения от компетентността на КЗК могат да достигат 10% от оборота.
Председателят на КЗП допълни, че млекопроизводители и млекопреработватели са представили фактури, според които доставните цени на някои млечни продукти са намалели спрямо 2022 г. Тя заяви, че това поставя под съмнение твърденията, че поскъпването в магазините се дължи основно на производителите.
Проверяват и лекарствата без рецепта
Следващ приоритет на КЗП ще бъдат цените на лекарствата без рецепта и хранителните добавки. Манолова заяви, че някои аналгетици, противогрипни препарати, сиропи и капки се продават в България на цени, които според нея са два пъти по-високи от тези в Гърция.
Предстои преглед на нормативната уредба, за да се установи на кой етап от веригата се формира най-голямото оскъпяване – при производството, търговията на едро или продажбата в аптеките. Подготвят се и законодателни промени, свързани с определянето на максималните цени на лекарствата и хранителните добавки.
Източници: btvnovinite.bg