вторник, 17.11.2026Независим поглед към новините от София, България и света
ВЕСТНИК СОФИЯ
НОВИНИТЕ, КОИТО ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ
Актуално • Обективно • Навреме
България · 17.11.2026 12:53

Морски дронове, подводни роботи технологии с изкуствен интелект подпомагат учени и експерти в изучаването и опазването на Черно море

Морски дронове, подводни роботи, интелигентни буйове и други модерни технологии подпомагат учени и експерти в изучаването и опазването на Черно море. Най-съвременната техника е осигурена по Програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн“ 2021-2027, чийто национален орган за управление в България е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Стойността на инвестицията за българските партньори по проектите надхвърля 2,5 млн. евро.

В рамките на проекта „ANEMONE PLUS“ Институтът по океанология към Българската академия на науките е купил подводен дрон, предназначен за инспекция, наблюдение, пробонабиране и измерване в морски води, както и за идентифициране и документиране на живи обекти. Дронът работи на дълбочина до 350 метра, като е изключително маневрен и стабилен при силни течения. Разполага с различни компоненти и аксесоари за прецизни измервания и за подводно картографиране. Освен за екологични изследвания, може да се използва за изследване на различни подводни обекти, включително археологически, на замърсяване с морски отпадъци по дъното, картиране на местообитания и батиметрични изследвания, както и за подводен оглед на морски съдове. Предвижда се използването на подводни камери, технологии за дистанционно наблюдение, пасивна акустика, машинно обучение и моделиране за мониторинг и наблюдения на Черно море. При изпълнение на дейностите БАН си партнира с институции от Румъния, Украйна и Турция.

Вече са проведени и първите две експедиции с подводния дрон в акваторията между нос Галата и устието на река Камчия, между нос Калиакра и Тюленово и по южното черноморско крайбрежие. Наблюдавани са представители на рибната фауна, ракообразните, мекотелите и мешестите, както и различни местообитания в крайбрежната зона на българската акватория. Събрани са и проби за еДНК анализи, които ще позволят установяването на присъстващите видове без използването на деструктивни методи.

С близо 370 хил. евро Технически университет – Варна и Асоциацията на черноморските общини изграждат мрежа за морски мониторинг с автономни подводни апарати (AUV), дистанционно управляеми подводни апарати (ROV) и интелигентни буйове в рамките на проект „EfxINNOs“. Модерните уреди ще изследват живота по дъното на морето, биоразнообразието и въздействието на човешките дейности върху тях. Данните се обработват машинно и с изкуствен интелект. Проектът се изпълнява с партньори от Гърция, Грузия, България, Турция и Румъния, които на базата на откритията ще търсят общи решения за подобряване опазването на екосистемите в Черно и Егейско море, където също се изгражда подобна мрежа.

По проекта „AlgaeRevive“, на стойност близо 550 хил. евро, на Фондация „Виа Понтика“ и Бургаския държавен университет е купен подводен робот Deep Trekker. ROV с камера за наблюдение и заснемане на подводни зони. Той ще се използва за наблюдение на водораслови местообитания и мониторинг на морската екосистема. Проектът включва интеграция и на други технологии като плаваща станция за мониторинг на качеството на водата в Бургаското езеро, автоматизирани сензори за събиране на данни за околната среда в реално време и наблюдение чрез изкуствен интелект, като съчетава сателитни данни от програмата „Коперник“ с измервания на място за откриване и прогнозиране на цъфтежа на водорасли. Освен това университетът изследва в лаборатория пробите за адсорбцията на тежки метали от водораслите и оценява потенциала за отглеждане на макроводорасли. Проектът се изпълнява в партньорство с организации от Грузия, Гърция, Румъния и Украйна.

По проект „TIMMOD-NEXT 6“ Институтът по рибни ресурси – Варна създава лабораторна мрежа в пет държави, в които ще се изпитват и демонстрират технологични решения за рибарство и аквакултури. Те ще помагат на изследователите да правят надеждни оценки на рибните запаси и ще предоставят информация на лицата, вземащи решения с оглед на устойчивия риболов. В рамките на проекта ще се проучи и популяризира използването на автономни дронове, хидроакустични методи, изкуствен интелект, сателитен мониторинг, интелигентни системи за оценка на биомасата, дигитални инструменти за подпомагане на решенията и др. Изпълнението на проекта ще продължи до края на месец февруари 2028 г. и е на стойност 350 хил. евро. Институтът по рибни ресурси – Варна си сътрудничи с общо шест организации от България, Румъния, Гърция, Грузия и Турция.

Модифициран воден дрон, въздушен дрон, плаващи буйове и др. са доставени по проект „LEARN4SEA“, изпълняван от Асоциация за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и Община Шабла. С технологиите се изследва съдържанието на микропластмаси, нитрати и нефтопродукти във водата, както и качеството на въздуха при устието на река Камчия и пристанище Варна. Проектът е на стойност малко над 276 хил. евро.

Качеството на морската вода в реално време следи Институтът по океанология (ИО–БАН) чрез проекта BLACKBOX. По него върху кораби по редовни линии са внедрени автоматични системи FerryBox. Те представляват автоматична лаборатория, която мери водата постоянно, дори докато корабът плава. Стойността на проекта е малко над 228 хил. евро, като изпълнението продължава до юли 2028 г.

Друг проект на института – DINO-PATH, цели телеметрично проследяване на есетри. Рибите се маркират с телеметрични устройства и се пускат в природата, за да се картира миграцията им. Данните се обработват машинно, разработени са ГИС и мобилно приложение. Учените си партнират с Тракийския университет, който разполага със специална рибовъдна ферма, където става маркирането на есетрите. Третият партньор – Институтът по рибни ресурси, извършва обучения за работа с телеметричните устройства и данните за повторно уловените риби. Стойността на проекта е близо 500 хил. евро.

По проекта „WatchReefFish“ ИО – БАН изпълнява неинвазивен мониторинг на рифови риби, т.е. те се изследват, без да се улавят. От проби вода се анализира екологична ДНК (eDNA), а изкуствен интелект помага за разпознаване на видовете. Сравнява се биоразнообразието в стридени банки в защитени и незащитени зони, което допринася за мониторинга на рифовете, базата данни за eDNA и цифрова карта. Стойността на проекта е 140 хил. евро.

По проект BlueC се изпълнява картиране на морската трева (водорасли). Чрез ГИС и дистанционни изследвания се изследва разпространението на водораслите, а за отпадъците се използва приложението Marine Litter Watch. Заданието е на Бургаската регионална туристическа асоциация, а стойността е 147 хил. евро.


← Към началната страница