След седем съобщени атаки срещу търговски кораби в Черно море въпросът вече не е само кой стои зад дроновете, а как трябва да реагира България. Последният инцидент е от 16 ноември, когато корабът BETUL 8 беше атакуван на около 40 морски мили югоизточно от нос Калиакра. Всички 12 души от екипажа бяха спасени от български военни сили.
Моряците заявиха пред БНТ, че са били атакувани от два морски дрона. Международната агенция Асошиейтед прес отбеляза, че към момента няма официално потвърждение дали потъването е причинено от удар с дрон, макар екипажът да е описал така случилото се. Тази разлика е съществена, защото произходът на апаратите и отговорността за нападенията остават неустановени.
Призив за незабавно унищожаване
В ефира на bTV бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов и журналистите Валерий Тодоров и Чавдар Стефанов обсъдиха необходимостта от по-твърди действия. Божилов призова България и Румъния да започнат разговори в Европейския съюз за обща мисия по подобие на операцията за защита на корабоплаването в Червено море.
„За нас би било добре няколко дрона да бъдат ликвидирани, унищожени“, заяви Чавдар Стефанов.
Според него нападенията в икономическата зона трябва да бъдат третирани като пряка заплаха за корабоплаването, независимо от това дали произходът на дроновете е установен. Божилов също заяви, че международното право не забранява унищожаването на дронове в изключителната икономическа зона, но практическото решение зависи от идентифицирането на заплахата и от заповедта за използване на сила.
Държавата изчаква доказателства
Официалната позиция на правителството е по-предпазлива. България поиска техническа помощ от Европейския съюз и НАТО, след като не бяха открити останки от дроновете при предишните атаки. Целта е да бъдат изследвани материалните доказателства, сателитните данни и събраната информация, преди да бъде посочен извършител.
Правителството заяви, че след безспорно установяване на отговорността България ще предприеме дипломатически и правни мерки съгласно международното право. Това означава, че към момента София не е обявила публично решение за системно сваляне на дронове в икономическата зона.
Тъкмо тук е и основният спор. Поддръжниците на по-твърда реакция посочват, че изчакването може да превърне атаките в повтарящ се модел и да увеличи риска за екипажите, корабите и търговските маршрути. Противниците на незабавните удари предупреждават, че свалянето на апарат без доказан произход може да доведе до ескалация и до грешна оценка на ситуацията.
Какво следва
Парламентарната комисия по отбрана трябва да изслуша министъра на отбраната Димитър Стоянов за нападенията, възможностите за наблюдение и противодействие и помощта, която България очаква от съюзниците. Междувременно България, Румъния и Турция вече са договорили механизъм за обмен на информация и координация в Черно море.
Така решението пред София се разделя на две части: незабавна защита на корабоплаването и доказване на отговорността за атаките. Първата изисква способности за откриване и неутрализиране на дронове. Втората изисква данни, които до този момент публично не са представени.
Източници: btvnovinite.bg, bntnews.bg, apnews.com
