На 22 ноември 1946 г. с Указ №20 е назначено правителство с министър-председател Георги Димитров. Кабинетът е третото правителство на Отечествения фронт и идва на власт след референдума от 8 септември, с който България е обявена за народна република, и изборите за VI Велико народно събрание на 27 октомври.
Съставът на Министерския съвет отразява политическата формула на Отечествения фронт. Десетима министри са представители на Българската работническа партия (комунисти), петима са от Българския земеделски народен съюз, по двама представляват Народен съюз „Звено“ и Българската работническа социалдемократическа партия, а един член е независим.
За подпредседатели на Министерския съвет са утвърдени Трайчо Костов от Българската работническа партия (комунисти), Александър Оббов от БЗНС, Георги Попов от БРСДП и Кимон Георгиев от Народен съюз „Звено“.
Клетва пред Великото народно събрание
Новото правителство полага клетва пред VI Велико народно събрание на 28 ноември 1946 г. В декларацията си Георги Димитров определя кабинета с думите: „По своя състав и характер правителството, което имам чест да председателствувам, е правителство на Отечествения фронт.“
Сред посочените задачи са изработването и приемането на конституция на Народната република, внасянето на бюджета за 1947 г. и подготовката на двугодишен народностопански план. Правителството трябва да предложи и законопроекти за привеждане на действащото законодателство в съответствие с бъдещата конституция.
Кабинетът управлява до декември 1947 г.
По време на мандата си правителството ръководи държавата в период на промяна на политическата система. На 4 декември 1947 г. VI Велико народно събрание приема Димитровската конституция, която е обнародвана два дни по-късно и въвежда ново устройство на държавата.
Кабинетът на Георги Димитров управлява до 11 декември 1947 г. На същата дата е съставено следващото правителство, отново оглавено от него.
Източници: bta.bg, archives.bnr.bg
