На 23 октомври 1998 г. – Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху и палестинският лидер Ясер Арафат сключват сделката „земя срещу мир“.
Това става в рамките на преговорите в Уай Ривър, Съединените щати. Меморандумът предвижда допълнително израелско изтегляне от части на Западния бряг, мерки срещу насилието и възобновяване на преговорите за окончателен статут.
Срещата на върха беше организирана от Съединените щати в конференционните центрове на Института „Аспен“ край Уай Милс, Мериленд. На 15 октомври президентът на САЩ Бил Клинтън откри срещата в уединеното конференционно център „Уай Ривър“ и се върна на мястото поне шест пъти, за да притисне Нетаняху и Арафат да финализират споразумението. В последния си опит да накара Нетаняху и Арафат да преодолеят оставащите пречки, Клинтън покани крал Хусеин, който в миналото беше допринесъл за облекчаването на напрежението между двамата мъже, да се присъедини към преговорите.
В последния ден от преговорите споразумението почти пропадна. Израелският министър-председател Бенджамин Нетаняху беше помолил президента Бил Клинтън да освободи Джонатан Полард – американски офицер от военноморското разузнаване, който излежава доживотна присъда от 1985 г. за предоставяне на класифицирана информация на Израел. Възникна ожесточено несъгласие, като Нетаняху твърдеше, че Клинтън е обещал да освободи Полард, а Клинтън отговаряше, че е обещал само да „преразгледа“ случая. Съобщаваше се, че тогавашният директор на ЦРУ Джордж Тенет е заплашил да подаде оставка, ако Полард бъде освободен.
Споразумението най-накрая беше подписано от Нетаняху и председателя на ООП Ясер Арафат в Белия дом, като президентът Клинтън изигра ключова роля като официален свидетел.
Този документ е опит да се приложат договореностите от Осло. Впоследствие изпълнението на споразуменията се забавя, а преговорите не довеждат до окончателно израелско-палестинско мирно споразумение.
През 1992 година започват тайните израелско-палестински преговори в Осло, но основното споразумение от мирния процес е подписано на 13 септември 1993 г. във Вашингтон.
Тогава Израел е представляван от министър-председателя Ицхак Рабин, а палестинската страна – от Организацията за освобождение на Палестина, чийто лидер е Ясер Арафат. На церемонията в Белия дом Рабин и Арафат си стискат ръцете в присъствието на президента на САЩ Бил Клинтън – момент, превърнал се в един от най-разпознаваемите символи на близкоизточния мирен процес.
Какво предвиждат споразуменията от Осло
Подписаната през 1993 г. Декларация за принципите на временните споразумения за самоуправление, известна като първото споразумение от Осло, поставя рамка за ограничено палестинско самоуправление в Западния бряг и ивицата Газа. Предвиден е преходен период до пет години, през който трябва да бъдат договорени въпросите за окончателния статут.
Сред тях са границите, Йерусалим, палестинските бежанци, израелските селища и сигурността. В текста се казва, че целта е „да се сложи край на десетилетията на конфронтация и конфликт“ и да се изгради мирно съжителство между двете страни.
Формулата „земя срещу мир“ е свързана с по-широката дипломатическа рамка на резолюции 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН.
Източници: apnews.com, washingtonpost.com