В България не достигат над 17 000 медицински сестри, а увеличаването на бюджета само по себе си няма да доведе до по-добро здравеопазване. Това заяви депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите му основните проблеми са недостигът на кадри, недостатъчното финансиране на превенцията и неефективното управление на средствата.
„Големият проблем е в организацията и управлението на този ресурс“
Симидчиев подготвя 18 предложения за промени между първо и второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2027 г. Част от тях са насочени към увеличаване на средствата за първичната извънболнична помощ, така че повече пациенти да бъдат лекувани извън болниците.
Кадровият дефицит остава дългосрочен
Данните на Националния статистически институт показват, че към 31 декември 2025 г. в лечебни и здравни заведения работят 28 357 медицински сестри. Повече от три четвърти от тях са на възраст над 45 години. Сестрите над 65 години са 5 213, или 18,4%, докато тези до 35 години са 3 327, или 11,7%.
Министерството на здравеопазването отчита, че броят на медицинските сестри е намалял почти наполовина за 35 години – от 53 810 през 1990 г. до 28 357 през 2025 г. За учебната 2026/2027 г. са утвърдени 771 места за обучение по специалността „Медицинска сестра“.
Симидчиев предлага програми за задържане на сестрите, които все още работят в системата, както и мерки за връщане на напусналите.
Разминаване в оценките за профилактиката
Според депутата средствата за превантивни и профилактични програми на Министерството на здравеопазването намаляват от 91 млн. на 86 млн. евро. НЗОК обаче посочва, че в проектобюджета за 2027 г. са предвидени допълнителни 8 млн. евро за профилактични дейности чрез личните лекари, специалистите и медицинските изследвания.
Проектът за бюджета на НЗОК е на стойност 5,683 млрд. евро. Бюджетната комисия в Народното събрание го прие на първо четене на 17 ноември, а следващият етап е обсъждането на предложенията между първо и второ четене.
Симидчиев настоява още за промени при решенията на ТЕЛК. Според него трябва да се оценяват не само медицинската диагноза, но и отражението на заболяването върху ежедневието и възможността за работа. Той поиска да бъдат защитени средствата за майчино и детско здравеопазване, извънболничната помощ и превенцията.
