Може ли някой от Министерството на енергетиката, БЕХ и „Булгаргаз“ да обясни защо България не проявява видим интерес към договаряне на доставки на природен газ от Румъния и находището Neptun Deep, чието производство трябва да започне през 2027 г.?
Става дума за най-големия нов източник на природен газ в региона, непосредствено до България. Очакваното производство е около 8 млрд. куб. м годишно. Унгария вече води преговори за доставки, Германия има договор с Uniper, а редица други европейски пазари се позиционират за достъп до новия ресурс.
България – не.
И това при положение, че имаме обща граница, съществуваща газопреносна инфраструктура и очевиден стратегически интерес от диверсификация на доставките.
Още по-интересно е, че „Булгартрансгаз“ обявява увеличаване на капацитета за пренос от България към Румъния, но няма публично представена стратегия как България ще осигури достъп до новия румънски добив в обратната посока.
Въпросът не е само дали „Булгаргаз“ ще купи определени количества. Въпросът е дали държавата изобщо има стратегия за участие в търговията с новия регионален ресурс и дали БЕХ използва възможностите си да осигури конкурентни доставки за българския пазар.
Когато Унгария води преговори, Германия договаря доставки, а Румъния се подготвя да се превърне в голям регионален износител, българското мълчание трудно може да бъде обяснено само с /не/пазарни обстоятелства.
Кой и защо е решил, че България няма интерес към газа от Neptun Deep? Има ли изобщо анализ на възможностите за доставка, цени, капацитет и дългосрочни договори?
Или отново ще се окажем в ситуация, в която съседите ни договарят ресурсите, а ние обясняваме защо не сме участвали? За да не дразним Путин?!
