Български фермерски съюз призовава големите търговски вериги да осигурят за 6 месеца свободен достъп на земеделските производители и преработвателите до щандовете в магазините. Целта е намаляване на спекулата и прескачането на търговските посредници. Това предлага Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз. В момента веригите искат такси, за да влязат българските производители и преработватели в тях. „Призоваваме ги да махнат таксите за 6 месеца и да видим дали ще паднат цените, а през този период да позволят на фермерите и преработвателите да доставят директно стоката си до складовете им“, каза Георги Стоянов. Става въпрос за зеленчуци, плодове, туршии, консерви, мед, млечни и месни продукти, вино и други стоки.
В България земеделското производство намалява заради липсата на директен достъп до пазара и също така заради силния внос. Според Георги Стоянов държавата трябва да насочи усилията си към функционирането на пазара, а не към отделни кампании за намаление на цените. „Трябва да бъде подредена цялата структура на търговията, тя не може да произвежда конкурентни цени. Отидете на който и да е пазар в София и вижте колко много празни сергии има. Това означава, че производителите не продават директно на потребителите, а минават през посредници. В крайна сметка потребителите купуват скъпо, а производителите получават малко за труда си. Очевидно има нещо, което ги гони от пазара – дали са високи наеми, административни тежести или друго“, коментира Георги Стоянов. Той призовава пазарите в София да започнат да предоставят безплатно сергиите на земеделски производители веднъж седмично.
Разходите на земеделците се увеличават, конкуренцията се засилва, а пазарната борба става все по-трудна, обясни Георги Стоянов. Според него не е достатъчно стопаните само да произвеждат добра суровина. Ако те не участват в следващите етапи – съхранение, преработка, дистрибуция, създаване на собствена марка и директни продажби, голяма част от добавената стойност остава извън техните стопанства, каза той. По думите му фермерите трябва да изградят работещи партньорства, които да гарантират на производителя по-добра позиция и реален дял от стойността на крайния продукт.
България има капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява, но въпреки това разчита на внос, отбеляза Георги Стоянов. Затова според него фокусът трябва да започне от вътрешния пазар чрез планиране на обемите, осигуряване на постоянно количество и качество и свързване на земеделците с преработватели, търговци и местни пазари. Като успешна стъпка в тази посока той посочи концепцията „Нашето родно“ и проведените фермерски събития в различни градове, което е инициатива на БФС.
По-младите фермери рекламират продукцията си във Facebook или TikTok, където публикуват клипчета от процеса по отглеждане на растенията или животните. Те успяват да привличат кленти, които виждат, че продуктите им са полезни и качествени, искат да се докоснат до тях и след като опитат, се убеждават в това. Но фермерите, които се позиционират в дигиталното пространство, засега са единични случаи, а не масова практика, посочи Георги Стоянов. Става въпрос за малки стопанства, основно от семеен тип.
Повечето земеделци разчитат на реални срещи с крайните клиенти като фермерските изложения. Когато бизнесът е голям, той разчита на по-големи обеми от продажби, а българинът все още няма култура да пазарува всичко през интернет, отбеляза Стоянов.
Все пак възможностите, които предлага интернет пространството, са шанс за развитие на фермерите, тъй като те трудно влизат в търговските вериги. Производителите, които се насочват към дигиталното пространство за увеличаване на продажбите си, трябва да инвестират от личното си време, а също и известни средства за преносими камери, абонамент за канали, където да представят стоката си, коментира Георги Стоянов.
Напоследък фермерите, които произвеждат, са започнали да правят и собствени сайтове благодарение на по-достъпната им цена през последните години. Според него младите хора трябва да се насърчават, като им се осигури достъп до земя, както и възможности да се обучават и да обменят добри практики. Развиването на младите фермери е необходимо, за да се осигури приемственост, а креативността им може да тласне българското земеделие към конкурентната среда извън България.