Само преди няколко месеца относително мирният живот в Киев контрастираше рязко с реалностите на фронта и нерядко учудваше военните, които пристигаха в столицата по работа. Сега непрестанните руски атаки принуждават киевчани да нощуват в метрото и всяка сутрин да проверяват дали близките им са живи.
Метрото – главният бункер на столицата
Около десет часа вечерта станциите на киевското метро се превръщат в голям лагер. Хората разстилат матраци и си подготвят места за спане, децата заспиват до възрастните, а домашните любимци се притискат плътно към стопаните си, търсейки утеха в непривичната за тях обстановка – сред непознати хора и в студени подземия.
Лондонското метро е играло подобна роля по време на нацистките бомбардировки през Втората световна война, целящи да сломят съпротивата на Великобритания. Тогава хиляди лондончани са търсили спасение в станциите на метрото.
В Киев, където живеят почти четири милиона души, метрото остава едно от малкото места, предлагащи убежище. Специално оборудваните укрития са крайно недостатъчни, в тях почти не остава свободно място, хората нямат никакво лично пространство.
„Живи сме, пак ни провървя“, казва Галина и прегръща силно петгодишния си син Роман. Почти всяка вечер жената идва с него в метрото – дори когато няма въздушна тревога. Апартаментът им се намира в Лукяновка – през последните вече близо пет години този квартал систематично се превръща в руини.
Сирените вият, паралелно с тях се чува предупреждението: „Отправете се към най-близкото укритие“. Но къде да отиде човек, ако наблизо няма място, осигуряващо надеждна защита от ракетите и дроновете? В жилищата на много киевчани коридорът се превърна в най-безопасното място.
Между дома и училището: детство под обстрел
Сутринта на 25 септември 14-годишният Даниел Умански си пишел домашните в детската си стая, когато руски дрон ударил техния жилищен блок в Печерск – историческия, административен и делови център на Киев на десния бряг на Днепър. Момчето загинало.
„В момента на удара аз и дъщеря ми бяхме в коридора. Бързахме за училище и трябваше да излезем много по-рано, но се забавихме. И това ни спаси. За смъртта на Дани разбрах от съседите. Това е трагедия“, казва Влад, който живее в същия блок. „На тези болни нечовеци им е безразлично кого убиват“, добавя той.
В началото на октомври руски дрон се заби в училищна сграда в Соломенския район на Киев, в югозападната част на украинската столица. Нападението се размина без пострадали, тъй като бойната част на дрона не се взривила, а децата и учителите били в укритието на училището.
„Учехме изцяло в присъствена форма, защото разполагаме с голямо укритие, което побира над 500 ученици и предлага достатъчно място за всички. Затова децата от първи до девети клас ходеха на училище“, разказа пред ДВ директорката на училището Валентина Черная. Възможността за присъствено обучение зависи не само от решенията на родителите и администрацията, но и от наличието на убежище и продължителността на въздушните тревоги. Ако тревогата завари детето у дома сутрин, то може и да не успее да стигне до училището.
Наш колега от редакцията, чиято дъщеря е ученичка, разказва, че за родителите това е голям стрес – когато те отиват на работа, а детето остава самó у дома. „Тревожа се, че при обстрел снаряд или дрон може да попадне в дома ни“, казва той.
Именно това е преживял друг наш колега: в началото на септември руски реактивен дрон се разбил в тяхното жилище. За щастие по това време дъщеря им вече е била на училище.
Онлайн обучението в настоящите условия не позволява провеждането на пълноценни уроци. По време на Ковид пандемията занятията се провеждаха редовно, а сега въздушните тревоги непрекъснато прекъсват учебния процес: децата са принудени да напускат занятията и да се крият в убежищата. А ако училището не разполага с подходящо укритие, единственият изход е дистанционното обучение. Поради всички тези трудности някои семейства решават да се изнесат от Киев в други градове или села, за да могат децата да продължат образованието си.
Когато мостовете се превръщат в мишени
Защитните мрежи и средствата за противовъздушна отбрана вече са неразделна част от киевските мостове, които все повече напомнят за пътищата в районите край фронта – например в Краматорск или Херсон. Наскоро руските войски започнаха да атакуват мостовете над Днепър, като поставиха под заплаха транспортната връзка между левия и десния бряг на столицата. За живеещите на левия бряг това е критично: всеки ден стотици хиляди хора трябва да прекосят реката, за да отидат на работа, а вечерта отново – в обратната посока.
Ако бъдат нанесени по-сериозни щети на мостовете, ще трябва да се променят обичайните маршрути. В Киев вече търсят алтернатива, като например понтонни мостове през Днепър.
Киев е в режим на оцеляване
От края на септември в Киев отново има аварийни прекъсвания на електрозахранването. За първи път от дълго време насам руските удари доведоха до спиране на метрото. На този фон градските власти търсят начини да поддържат функционирането на столицата: в Киев беше съкратен вечерният час, който сега трае от 1 часа през нощта до 5 часа сутринта. Освен това градът разреши на отделни институции да работят и при жълт код на опасност – ако няма непосредствена заплаха от нападение с ракети или дронове. Медицинските заведения са снабдени с генератори, а плановите операции се отменят само в изключителни случаи – при масирани ракетни атаки.
Киев все повече заприличва на град в близост до фронта. След руските удари по складови помещения на супермаркети вече има липса на някои продукти, което не се е случвало от началото на пълномащабната война. Поради атаките срещу енергийната инфраструктура остава неизвестно доколко стабилно градът ще може да осигурява на жителите си отопление, осветление и вода. Ситуацията се изостри до такава степен, че кметът на Киев Виталий Кличко призова киевчани да напуснат столицата.
Тази година руските атаки срещу Киев станаха още по-смъртоносни. Според данни на Киевската градска военна администрация само през първите осем месеца на 2026 г. в столицата са загинали 140 души. През цялата минала година загинаха 172 жители на Киев. Ако настоящата тенденция се запази, 2026-а може да се превърне в най-кървавата за Киев от началото на руската инвазия.
Но въпреки опитите на Русия да превърне украинската столица в негодна за живеене, над 70% от киевчаните заявяват, че са готови да останат, сочат данните на Киевския международен институт по социология. Така че всяка нощ, преминала без обстрел и нови жертви, дава основание на хората да си отдъхнат и да си кажат: „И този път ни провървя“.
Автор: Марина Асмолова