Европейският съюз постепенно променя начина, по който разпределя еврофондовете, като поставя изпълнените цели и измеримите резултати пред традиционното финансиране на отделни проекти. България подкрепя този подход, заяви вицепремиерът Атанас Пеканов по време на седмото издание на Софийския икономически форум.
По думите му през последните 20 години България е сред големите бенефициенти на европейските фондове. Основната цел на кохезионната политика е да намалява различията между регионите в ЕС и да помага на териториите, които започват от по-слаба икономическа позиция.
„Тези фондове дълго време се използваха за инфраструктура, здравеопазване, социална политика, образование и други важни сфери“, каза Пеканов. Според него така регионите с по-слаб административен и икономически капацитет са получили възможност да наваксат.
NextGenerationEU промени модела
Промяната започна по-ясно през 2021 г. с фонда NextGenerationEU и неговия основен инструмент – Механизма за възстановяване и устойчивост. При него плащанията не зависят единствено от направените разходи, а от изпълнението на предварително договорени етапи и количествено измерими цели. Европейската комисия оценява представените доказателства, преди да одобри отделните плащания.
„Тези средства вече не са само за инфраструктурата и големи проекти, но и за определяне на ясни цели“, заяви Пеканов. Именно този модел е посочван от Европейската комисия като основа за по-силно обвързване между европейското финансиране и постигнатия ефект.
В предложението си за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г. Комисията предвижда бюджет от близо 2 трилиона евро. Планът включва национални и регионални партньорски планове, които да обединят различни направления на финансиране и да насочат средствата към общи инвестиционни и реформаторски приоритети.
Трудни преговори за бюджета след 2027 г.
Следващият бюджет все още е предмет на преговори между държавите членки и европейските институции. Обсъждат се както общият размер на средствата, така и разпределението им между кохезионната политика, земеделието, конкурентоспособността, сигурността и други приоритети.
Ройтерс съобщи, че предложението за новата бюджетна рамка използва опита от фонда за възстановяване след пандемията, при който отделните траншове се отпускат след постигане на предварително договорени цели.
За България промяната означава, че достъпът до европейски средства ще зависи все повече от конкретни реформи, срокове и доказуем резултат, а не само от одобрението на инвестиционен проект.
Пеканов: Европа изостава при изкуствения интелект
В София Пеканов постави акцент и върху изкуствения интелект. Според него Европа не инвестира достатъчно бързо в тази област и трябва да увеличи ресурсите за развитието и използването на технологията.
„Трябва да насърчаваме и да изискваме от предприятията да използват повече изкуствения интелект, отколкото го правят“, каза вицепремиерът.
Той допълни, че изкуственият интелект трябва да навлезе в ежедневните процеси на компаниите, а не да остане ограничен до отделни големи технологични проекти.
Източници: investing.com, apnews.com