Мерките спрямо големите търговски вериги трябва да бъдат дозирани, за да не доведат до задържане на инвестициите. За това предупреди икономистът и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов пред Българското национално радио.
Коментарът му идва на фона на обсъжданите мерки за увеличаване на приходите в бюджета за 2027 г., включително чрез данък върху свръхпечалбата. Според Гълъбинов евентуалното съчетаване на този данък с обществените настроения срещу големите вериги може да се отрази на плановете им за разширяване и на решенията на нови инвеститори да влязат на българския пазар.
„Тук трябва да са дозирани мерките, за да не се получи ефект на задържане на инвестициите, а ние искаме точно обратното – да имаме повече инвестиции и инвеститори“, заяви Гълъбинов.
Проверки, но не кампанийни
Икономистът посочи, че проверките в големите търговски вериги са необходими, но трябва да бъдат регулярни, а не провеждани само в отделни кампании. По думите му се очаква да се задържи темпът на увеличение на цените, най-вече при хранителните стоки.
Гълъбинов предложи и намаляване на ДДС за храните и лекарствата. Той заяви, че в останалите държави от еврозоната ставките за тези стоки са поне наполовина по-ниски, докато България е изключение в това отношение.
Данъкът върху свръхпечалбата остава несигурен
По думите на Гълъбинов проектът за бюджет за 2027 г. предвижда държавните приходи да нараснат с над 2 млрд. евро спрямо предходната година. Около 800 млн. евро се очаква да бъдат осигурени чрез данък върху свръхпечалбата със ставка от 33%.
При приемане на предложението сред засегнатите могат да бъдат банки, телекоми и големи търговски вериги, както и други данъчно задължени лица, които отговарят на определени критерии. Икономистът обаче изрази съмнение, че планираните приходи ще бъдат събрани в пълния им размер.
Ако прогнозата не се изпълни, държавата ще трябва да търси други източници за финансиране на заложените в бюджета разходи, предупреди Гълъбинов.
Дефицитът и държавният дълг
Според икономиста за 2027 г. се предвижда бюджетният дефицит да бъде 4,3%, а целта е до края на 2029 г. той да бъде намален под 3%. Очакваният държавен дълг през следващата година е около 33,3% от брутния вътрешен продукт.
Гълъбинов отбеляза, че това равнище е под границата от 60%, свързвана с критериите за еврозоната, но призова темпът на нарастване на дълга да бъде ограничен. По думите му икономиката трябва постепенно да се насочи от потребление към повече инвестиции.
Източници: bnrnews.bg