Семен Новиков започва да тренира борба на шест години. Роден в Украйна, още като дете печели първия си медал, но тогава мечтата му е различна – иска да стане лекар. По-късно избира спорта, без да се отказва от интереса си към поезията. Често рецитира стихове, докато паралелно изгражда кариера в един от най-тежките спортове.
Пътят му минава през множество травми. Чупил е носа и пръстите си, а тежка контузия на рамото и скъсани връзки го принуждават да започне отначало. Тогава Новиков избира България. Възстановяването му е бързо, а само месеци по-късно той печели олимпийската титла – първа за България в борбата след 24 години.
От европейски шампион до олимпийско злато
Новиков става европейски шампион още на 22 години. Големият пробив идва след период, в който физическите изпитания вървят заедно с необходимостта да запази увереността си. За възстановяването той разчита не само на тренировките, но и на съня.
„Дойдох в залата да направя кратка тренировка, защото като се върна, за мен ще бъде по-леко. Най-хубавото възстановяване е сънят. Както психически, така и физически“, споделя Новиков.
След олимпийската титла той добавя и световното злато към колекцията си. Така България отново има световен шампион при мъжете след 13-годишно прекъсване. Медалът има и лично значение за бореца – той го посвещава на баща си.
„Казах му два дни преди състезанието, че ще спечеля. И след състезанието му казах, че каквото съм обещал, това съм изпълнил. Той беше много доволен и каза, че ме обича“, разказва Семен.
Животът между Украйна и България
Войната променя начина, по който Новиков гледа на родния си град и на хората, които са останали там. Той признава, че му липсва Украйна, но се страхува от момента, в който ще види последствията от случилото се.
„Липсва ми моят град, Украйна, но ще стане тъжно, когато видя какво там е станало. Хората са се променили и това е нормално заради такава ситуация“, казва той.
В България Новиков открива спокойствието, което му помага да се концентрира върху спорта. Харесва му, че от града може бързо да стигне до планината и да се разходи сред природата.
Състезателят признава, че е мислел за край на кариерата си. Ако беше пропуснал второ поредно световно първенство при добра физическа форма, това според него е можело да сложи точка на спортния му път.
Новиков казва, че е простил на предишното ръководство на федерацията по борба. Той обаче продължава да критикува Станка Златева за това, че според него не е допускала по-млади състезатели от неговия клуб до необходимите възможности за развитие.
Източник: nova.bg