Официалното писмо на българското правителство до Европейската комисия е едно и има ясно съдържание. Това заяви политическият анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев проф. Александър Маринов в ефира на БНТ.
Коментарът му идва на фона на публичен спор за кореспонденцията с Европейската комисия и обсъжданото пренасочване на средства от втория пенсионен стълб към държавното обществено осигуряване. Маринов направи разграничение между идеи, обсъждани от експерти, и решенията, които са намерили място в приетите бюджетни документи.
„Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание“, заяви Маринов.
На 7 ноември финансовият министър Гълъб Донев също заяви, че в официалното му предложение до Европейската комисия от 2 ноември няма мярка за пренасочване на средства от втория пенсионен стълб към НОИ. По думите му такова предложение не фигурира и в проекта на Закона за държавния бюджет за 2027 г.
Дефицитът според Маринов
Маринов определи настоящия бюджет като „бюджет на вразумяването“. Той заяви, че при встъпването на правителството през май е бил заварен дефицит от 9 милиарда лева. Според него мерките в бюджета за 2026 г. са го намалили до 7 милиарда лева, а предвиденото за 2027 г. го свежда до 5 милиарда лева.
Той подчерта, че ограничаването на дефицита може да бъде по-бързо, но предупреди, че цената би била неприемлива. По думите му излизането от трудната финансова ситуация изисква баланс между приходите и разходите, както и постепенно ограничаване на разходите, които не са приоритетни.
Маринов заяви, че средствата трябва да бъдат насочвани към социални, индустриални и технологични приоритети. Той свърза оценките си за последните шест години с одитни доклади на Сметната палата, които определи като сериозни.
Инфлация, свръхпечалби и възможни протести
Според Маринов правителството може да влияе върху инфлацията чрез постепенно ограничаване на разходите и отказ от автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения. Той посочи, че част от инфлационните процеси имат външни източници, но отбеляза и предприетите мерки срещу необоснованото повишаване на цените.
По темата за облагането на свръхпечалбите Маринов заяви, че това не е „война с богатите“. Той каза, че подобен данък се прилага в девет държави от Европейския съюз и че е важно дали печалбите се реинвестират в България, или се изнасят към централите на компаниите.
Запитан за възможни протести заради бюджетните мерки, Маринов посочи, че значение имат причините и социалната основа на недоволството.
По отношение на европейската политика той заяви, че България вижда бъдещето си в Европейския съюз и трябва да допринася за по-сдържан курс, основан на дипломатически усилия.
Източници: bntnews.bg